Пчелен мед "Липа" 24 кг.

Пчелният мед е хранителен вискозен, течен или кристализирал продукт, произвеждан от медоносни пчели от нектара на цветовете или секрециите от или върху живите части на растенията, които пчелите събират, трансформират, комбинират с конкретни вещества, които те отделят, складират и оставят да узреят във восъчни пити. 

Медът се употребява за храна отдавна и се използва в различни храни и напитки като подсладител или ароматизатор. В някои култури той има също религиозно или символично значение, използва се и в народната медицина.

Медът е комбинация от 17% вода, 82% въглехидрати и незначителни количества други съставки. Що се отнася до въглехидратите, медът е основно фруктоза (около 38,5%) и глюкоза (около 31%), което го прави сходен до синтетично получения захарен сироп, който е около 48% фруктоза, 47% глюкоза и 5% захароза (кристална захар). В меда има и други въглехидрати, следи от някои витамини и минерали, ензими, хормоноподобни вещества, фитонциди и др. Както всички останали хранителни подсладители, медът е основно захари и не е значим източник на витамини и минерали. Медът съдържа минимални количества от съставки, за които се смята, че са антиоксиданти, в това число chrysin, pinobanksin, витамин C, catalase и pinocembrin. Точният състав на меда зависи от цветовете, които пчелите са опрашвали.

В зависимост от произхода на меда съществуват следните три вида пчелен мед:

• Нектарен пчелен мед – пчелен мед, получен от нектар на растения. Нектарът е воден разтвор на захари и съдържа захароза, глюкоза и фруктоза в различни съотношения, което е пряко свързано с условията на средата. Този мед от своя страна се разделя на монофлорен мед и полифлорен мед.
  • Монофлорният мед се получава от нектара на много растения, но като преобладава нектарът на едно. Сто процента нектар от едно растение би бил възможен само ако пчелите са разположени в центъра на остров с диаметър 4 – 5 km и засят само и единствено с липи или слънчогледи. В България по-големи количества (с търговско значение) монофлорен мед се получават от акация, липа, лавандула, слънчоглед и рапица. Останалите видове монофлорен мед (кестенов, тютюнов, памуков) се получават в много малки количества и не се предлагат в търговската мрежа.
  • Полифлорният мед се получава от едновременно цъфтящи овощни, тревисти, фуражни, етерично-маслени и други медоносни растения.

• Манов мед – мед, получен главно от секретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията. Маната бива:
  • Животинска мана. Това е продукт, който се получава от дребни насекоми, листни въшки от род Hemiptera, които се срещат при различни растения.
  • Медена роса (растителна мана). Получава се от секрети на живи части от растенията като листа и млади клонки.

Прясно отделената мана е без цвят, но на въздуха тя бързо потъмнява и се сгъстява. Съдържа 5 – 18 % сухо вещество, рН 5,1 – 7,9. Въглехидратите са 90 – 95 % от сухото вещество (предимно глюкоза, фруктоза, захароза, малтоза и сложни захари). Съотношението между отделните захари зависи от вида на въшките и от растенията. Количеството на отделената мана зависи също от броя и етапа на развитие на въшките и от климатичните условия.

• Смесен пчелен мед – мед, получен при смесването на нектарен и манов пчелен мед.